parallax background

Седемте рилски езера


е група езера с ледников произход, разположени в планината Рила. Това е най-посещаваната от туристи езерна група в България и е един от стоте национални историчеси обекта. Езерата се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила и са разположени стъпаловидно между 2095 и 2535 m н.в.


Заемат вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета са образувани малки водоскоци и водопади. Първите три езера – Сълзата, Окото и Бъбрека – се оттичат всяко поотделно в Близнака, от който водата преминава последователно през Трилистника, Рибното и Долното езеро.

През последните две езера минава един вече по-мощен поток, който, изтичайки от най-долното езеро, дава началото на река Джерман (ляв приток на Струма). Името на всяко от седемте рилски езера отразява някоя особеност на съответното езеро.


Езерото, което е разположено на най-голяма надморска височина, носи името Сълзата заради прозрачността на водите.

Следващо по височина на разположение е Окото (наричано още Сърцето), което е с приблизително овална форма. Окото е най-дълбокото циркусно езеро в България – дълбочината му е 37,5 m. Бъбрека е езерото с най-стръмните брегове от цялата група.


Четвъртото езеро е Близнака; то е най-голямото по площ от седемте. Езерото Трилистника е с неправилна форма и невисоки брегове.

Най-плитко е Рибното езеро; на североизточния му бряг се намира хижата „Седемте езера“. Най-ниско разположено е Долното езеро, от което води началото си река Джерман.

Всичко за Вашата почивка



Изкачване, преходи и незабравими разходки.


Невероятна местна кухня на която можете да се насладите.


Перфектни условия
за ски и сноуборд.


Оставяща ви без дъх обстановка която ще
ви освободи от стреса.


Всяка година на 19 август на платото край езерото “Бъбрека” – едно от седемте рилски езера, пристигат последователи на Петър Дънов от цял свят. Тази година със сигурност бяха забелязани членове на Бялото братство от Русия, Полша, Англия, Шотландия, Швейцария, Португалия,Италия. За обикновения човек е трудно да проумее привлекателността на идеите на Петър Дънов, чийто поклонник е и прочутият дизайнер Пако Рабан.

Най-общите впечатления от ритуалите на дъновистите – молитвите, гимнастиките, ритуалният танц паневритмия, песните – показват, че става дума за хора, вярващи в Бог като всички християни, но християнство, примесено с особеното учение на Дънов. Танците и движенията, поклоничеството към слънцето, идеите за космоса и енергиите напомнят будизма, бахайската вяра, йогизма и други източни учения. Но при всички случаи не става дума за някаква фанатична или агресивна секта, а за изключително миролюбиви и вътрешно уравновесени хора.

Подобно на йогите те са вегетарианци и правят специални танци-упражнения, напомнящи на китайска гимнастика. Всяка година на тази дата стотици поклонници посрещат изгрева в Рила, изправят се и вдигат дясната ръка към слънцето. На хълмовете и върховете край хижа “7-те рилски” езера тази година се бяха разположили на групи няколкостотин дъновисти. След като слънцето се вдигна, започнаха молитви от евангелието, прекъсвани от песни и музика от цигулки и виолончело. След това един от братята прочете беседа от учителя Дънов.

След ритуала с изгрева, в 10 часа сутринта дъновистите, облечени в бяло, по традиция се събират на концентрични кръгове върху платото край езерото “Бъбрека”, за да изпълнят танца паневритмия. Танцът означава най-общо казано космически ритъм. Чрез него дъновистите настройват себе си към звездния ритъм според тяхното учение. Танцът продължава час и половина с множество сложни движения и стъпки. През цялото време той се озвучава от струнен оркестър и хор, разположени в средата на кръга.

Легендата за седемте рилски езера

разказва, че преди хиляди години, когато на земята още нямало хора, в планината Рила живеели двама великани – мъж и жена. Те се обичали безумно и боготворели красотата и уюта на своя дом. Домът им бил толкова привлекателен, слънчев, топъл и уютен, че нямало как да не очарова всяко живо същество, а на любовта им се радвали всички стихии и целият свят.

За нещастие, един ден зли сили минали покрай техния дом. Като зърнали това красиво място, завидели на семейното щастие на великаните, ядосали се и решили да унищожат всичко и да заличат любовта им завинаги. Започнали да пращат черни облаци и опустошителни ветрове. Страшни земетресения разтърсили земята. Великанът защитавал яростно всяко стръкче тревичка, всяко малко поточе или цвете, бранел своята любима и отбивал атаките на злите сили. Това обаче само разпалвало огромната им злоба и жестокост и те решили да свършат пъкленото си дело докрай.

В една тежка битка младият великан паднал убит. Доволни от своята победа, злите сили си тръгнали, оставяйки след себе си разчупени скали, опропастени долини и една съсипана от скръб жена. Мъката на младата вдовица била толкова голяма, че сълзите ѝ бликали безспир и се стичали по хребетите право в долините. Леели се и се събирали в доловете, докато образували бистри езера с изумителна чистота.

Преди езерото Бъбрека планинските водачи показват огромна скала, намираща се в посока към езерото Сълзата. Формата на скалата наподобява фигурите на мъж и жена с огромни размери. Според легендата това са двамата влюбени, които ще останат да пазят вечно своя красив дом.